1. Поздравления за новия музикален проект Party Animal. Разкажи ни как се спря на тази песен.
⁃ Благодаря! Избрахме тази песен единодушно с моя продуцент. Слушахме две парчета на един и същи композитор и заложихме на Party animal. Разбира се, тя още не се казваше така. Тази мелодия звучеше някак “загадачно лудо” и решихме, че е точно за мен, защото моят характер е подобен. Изпращайки я за текст на Йордан Гергов, на който се доверявам не за първи път, той вече имаше идея за текста. Снимането на клипа беше много забавно. Слънцето буквално ни изгаряше, но ние не се предадохме. С двете красиви момичета, които участват, бяхме в страхотен тандем. Гримьорът бягаше с една пудра през цялото време, опитвайки се да възстанови грима ми в 40-градусовия ден. Всичко, до което се докосвахме пареше. Накрая охладихме страстите в басейна и всички бяхме доволни.
2. Виждаме те в страхотна форма във видеоклипа. Спортуваш ли, как поддържаш тялото си?
⁃ В ежедневието ми е закон час и половина или два да преминават в залата. Храня се без мазнини и с ограничени въглехидрати. Стремя се да е биологично чисто, доколкото е възможно. Пия много вода. В седмицата имам максимум два дни, в които не тренирам и това са най-тежките дни, а именно петък и събота, когато сменям дневна с нощна смяна. Участията през седмицата понякога развалят изградената ми програма, но пак си намирам начин да я изпълня.
3. Имаш своя музикална академия, какви ученици имаш и как съвместяваш кариерите си на преподавател и на изпълнител?
⁃ Сърцето ми е разделено на две, едната част е при работата ми като изпълнител, другата - при работата ми с други изпълнители като техен вокален педагог и дори музикален съветник. Обожавам и двете си дейности. Отворих Ashley Academy през средата на 2018 г., тогава бях толкова развълнувана и изобщо не знаех какво ме очаква. В началото ми беше много трудно, не можех да се доверя на никого, всичко минаваше през мен и държах да оправям всеки един документ лично, за да се науча. Всеки новопостъпил ученик беше мое предизвикателство, защото изготвям индивидуален план за действие с всекиго. Аз съм много далече от традиционното преподаване. Истината е, че дори и не го подкрепям. Самата аз съм търсила различни методи, по които да си уча теоретичните уроци, защото ми бяха страшно скучни, дори и да ги разбирах, ги забравях много скоро след това. Педагогиката е друга тема, за която, като заговоря, трудно спирам.

4. Влюбена ли си?
⁃ Влюбена съм, разбира се! Точно тази любов към това, което правя, ме държи все още мотивирана и упорита дори с по четири, пет часа сън на вечер. Понякога се случва и да не спя изобщо или да легна за два часа. Ех, тази любов - моята, толкова е силна. Влюбя ли се в нещо, каквото и да става после, остава вечно в сърцето ми и хвърлям много енергия за него. Друг е въпросът, че рядко ми се случва.
5. Кое е мястото, което те зарежда най-много и къде избираш да отидеш, когато имаш нужда да останеш сама. И всъщност, обичаш ли да оставаш сама?
⁃ Дали обичам да оставам сама? Това е най- успешната ми техника за оцеляване. Аз съм изключително натоварена със задачи и постоянно заобиколена от хора, и психиката ми го изисква. Има страшно много места, които ме зареждат и не зная как да отговоря на този въпрос. Като всеки нормален човек, най-заредена съм след почивка. Но съдейки по енергията, с която се прибирам от чужбина, може би си почивам повече извън нашите граници. Не искам да ме разберете погрешно, аз обичам България. Идеята е простичка - когато съм в чужбина, никой не ме закача, не звъни, не ми говори за работа, а и сетивата ми се сблъскват с нещо различно и често непознато, което ми действа мотивиращо.

6. От какво семейство е Ашли, как прекара детските и тийнейджърските си години?
⁃ Аз съм родена в кризисно време, толкова кризисно, че чак не са искали да ме раждат. По-горе споменах колко съм упорита. Така че искат, не искат - ето ме, тук съм. Родена съм в прекрасно семейство на двама лудо влюбени, дори до ден днешен, работливи хора. Средностатистическо семейство от дълбоките Родопи. Растях в прекрасна натурална обстановка. Ние, с моята квартална банда, правихме играчките си сами с подръчни материали, целодневно бяхме навън, играехме всякакви игри - от “Стражари и апаши” до “Дама Пика, покажи се”. Ех, колко хубави времена бяха. Нямах здрави дрехи, всичко ново се похабяваше много бързо. Аз бях в мъжка банда, в която правихме много пакости. Растях като момче - стрелях с пушки, прашки, карахме Лади и ги ремонтирахме, заледявахме ключалките на комшиите през тежката родопска зима. Беше страхотно! Тийн годините ми преминаха в НУФИ “Широка лъка” вече с нови познати и отделена от семейната среда.
7. Кое те насочи към собствена музикална кариера?
⁃ Годините, прекарани в музикалното училище, ме насочиха към идеята да продължа по този начин. Всъщност, баща ми прозря музикални заложби в мен много преди това и той беше мотиваторът за последващото музикално образование. Моите желания бяха съвсем различни. Имах интерес към спорт, математика и актьорско майсторство. В невръстните си години имитирах всичко, което виждах - гласове, поведения, изражения. Всеки път, когато родителите ми се събираха с приятели, аз изнасях разнообразна програма и ги забавлявах. След завършване на Национално училище за фолклорни изкуства “Широка лъка” всички очакваха да продължа по направление в АМТИИ Пловдив с народна музика, защото така беше прието за нормално във фолклорните среди. Аз, обаче, никога не съм харесвала да следвам предназначението и да изпълнявам нечии очаквания. До последно се готвих за изпита в Пловдив, за да угодя на тези, които настояваха. Същевременно с това се запознах с изискванията на Софийски университет за тяхното направление “ Поп и джаз” към тогавашния ФНПП. Аз съм доста колеблива, трудно взимам твърдо решение и винаги се допитвам до хора, на които се възхищавам и взимам техните съвети на сериозно, един от тези хора е баща ми. Този път беше различно. Вътрешното ми чувство беше категорично, че искам да продължа с друг стил музика. Чувствах, че няма какво да науча повече в изпълнението си на народни песни. Тук съм далеч от мисълта, че знам всички народни песни наизуст или че съм превъзмогнала всяка трудност в народната музика, напротив. Бях запозната достатъчно добре с методите и техниките на изпълнение, и знаех как сама да разработя и да науча това, което ме е затруднявало. Така и стана. Приеха ме с отлично положен изпит в СУ с “Поп и джаз музика”, на които изпит аз си акомпанирах сама на пиано, в допълнение дори бях разработила хармонически песните си на нотни листове.

8. Коя е любимата ти песен от твоите?
⁃ Този въпрос винаги ме е затруднявал. Всяка една от песните , които съм изпяла ми е дала някаква емоция, затова и съм я изпяла. Не мога да избера една, защото всичките са били предизвикателство за мен, разработвала съм ги с хъс, амбиция и съм треперила при премиерите им.
9. Каква музика слушаш, когато пътуваш в колата?
⁃ Тук не знам дали ще ме разберете, никой не очаква да чуе това от певица. В колата си рядко слушам музика. Обичам тишината! Дори след участие в колата се пази тишина. Озвучителят ми ще потвърди това. Когато слушам музика, обаче, не се ограничавам в стил. Аз слушам всичко, дори си правя терапия с класическа музика, когато остана сама.
10. Със сигурност феновете очакват следващите ти проекти… С какво ще ги изненадаш?
⁃ Вече имам готови песни, които очакват само заснемането на клип. Също така съвсем скоро трябва да направим промоция на първия ми албум, който вече трябваше да е издаден, но КОВИД 19 развали плановете ни. Изненадите предстоят, понякога дори и аз се изненадвам на себе си. Всичко, което правим с моя прекрасен екип, на които съм безкрайно благодарна, се случва с лекота и удоволствие, и никога по първоначален план. Искам само да сме здрави и свободни да работим, мотивацията и идеите си ги имаме. Благодаря за това интервю!